Животът може и да има смисъл, а може и да няма. Ако има, човекът като абсолютно несъвършено същество,няма как да го знае. Никога и никъде. Щаститето е същата работа и ако се опитваш да дефинираш животa чрез щастието, местиш въпроса от единия джоб в другия, защото и то е точно толкова неясно, колкото и големият смисъл.
Всяко нещо си има начало и край. Малко или много. Времето е една линия, която има начало, но няма край. Или спирала. Може да е ластик, който в момента се опъва, стига безкрайна дължина и после започва да се свива, докато стигне безкрайна късина. И после пак. Това поне би обяснило защо нещата все се повтарят. Или хич ги няма. На кой му пука всъщност?
Струва ми се невероятно старнно, че все още има хора, които на една почти зряла възраст се занимават с такива въпроси. И все ми казват, че съм невероятнa песимистka и човек, който се е предал и който няма опорна точка в живота. Не могат да ми обяснят защо ми трябва такава опорна точка или че изобщо нещо ми трябва. Не искат да чуят, че единствено хората, които не мислят по въпроса дали са щастливи или не, имат шанс да се чувстват добре. Пробутват ми щастието като стока, нещо което може да се купи с усилие, желание или късмет и ако не искам да го купя, ме заплюват като безнадежден случай.
Освен това, щастието не е ли тогава,когато човек се чувста добре,независимо къде,кога,защо и как?Тогава хората,които Вазов упреква в “Практическият человек” и “Средството да нямаш врагове” не са ли щастливи?Вярно-водят жалък и подмолен живот,но се чувстват добре,тоест са щастливи.
Всеки един човек е строго индивидуален,следователно нещата,които го радват са различни.Едни намират щастие в това да съдадат семейство,други в това да се развият професионално,трети мислят че парите и властта ще ги ощастливят.”Разни хора,разни идеали”е казал Алеко Констонтинов.
Но да не би щастливи да са само онези,който преследват възвишени идеи?А другите,които не се целят много на високо са нещастни.А не са ли по-радостни тези вторите?Техните мечти може и да са по-малки,но те обръщат внимание и на незначителните дребни неща,които ни заобикалят и за които нямаш много време,ако се бориш за доста високите си цели.А нима истинското щастие не се състой именно в малките неща,които заслужават нашето внимание?
Красотата винаги е впечатлявала човека и той през целия си живот я търси.Красивата песен на пролетните птички,приятният шум на морските вълни,опадалите есенни листа,успокояващото ромолене на пречистващия дъжд.Все са малки неща,подробности,но толкова красиви.Или пък когато се прибереш след тежък ден у дома и семейството ти те чака,когато си със страхотните си приятели или с любимия човек и изобщо се радваш,че те има и че и те са с теб.Именно това носи истинска радост.
Ключът към щастието се състои точно в малките неща,коита съпътстват живота и го правят истиски прекрасен.Човек трябва да им се наслаждава максимално,защото не се знае кога животът му ще свърши, а после няма връщане назад.И остават само спомените за страхотните моменти и прекрастните усещания,които с една дума се наричат щастие.