Дали защото непрестанно се лутам около един- единствен „основен проблем"... дали защото не преставам да мисля за едно-единствено нещо - не знам.

Възможно ли е щастието да бъде изключително сложна ключалка, към която всеки трябва да се нагоди, да влезе в някакъв строго определен калъп, да изкриви мисълта си по строго определен начин, да осакати определен брой чувства и едва тогава да отключи вратата...???

Искам да крещя! Искам да изтрия миналото и спомените си! Но не мога !

И... крещя нямо... от страх да не събудя другите...







Открих, че е болен всеки човек с дребнаво мислене, който изпитва нужда да доминира или да се подчинява!

В състояние ли е, обаче, сам да оперира себе си и да се излекува???



Ти искаш да живееш?!?



Да живееш такъв, какъвто си! Да бъдеш вътрешно освободен - ето какво искаш... а отдавна вече не си това, което си бил. Разбираш, нали?



Все едно! Ако вътрешно си по-грозен, отколкото си представяш, нищо не можеш да сториш! Ако си по-красив - още по-добре! Къде е истината???



Срещаш човек и... се влюбваш в него! Влюбваш се поради една много проста причина... не очакваш нищо! Когато човек е влюбен, престава да бъде спокоен! И много хора се плашат, защото с появата си любовта разрушава всичко старо! А никой не иска в неговия свят да настъпи хаос.



Да избягаш от любовта или да и се отдадеш изцяло - кое е по-разрушително????



Вече сякаш не те интересува дали някога е било правилно или не, но мразиш това, което правиш! Кара те да губиш връзка с действителността, погубва душата ти, учи те,че болката е награда, че парите купуват всичко и най-вече - оправдават всичко! Не можеш повече да се преструваш, че това е нормално. Животът е твърде кратък или прекалено дълъг, за да си позволиш да го изживееш по този колеблив начин. Тогава? Къде е изходът? И изборът? Не намираш решението сам! С цялото си същество искаш животът да те опровергае... но всичко е оставено на потока от време, който непрекъснато те залива със сивотата на ежедневието си и тук-там ти отпуска мигове на краткотрайни изблици от безумно, неконтролируемо щастие. И не знаеш дали точно тези моменти са най-важните за теб... защото всъщност са най-болезнени за истински важните хора около теб. Чудиш се дали дългото търсене най-накрая се награждава с откриване. Започваш да си мислиш, че болестта, от която страдаш, не е забрава, не е болезнено, сизифово изкачване по стълбицата към душите не другите, а просто любов!

Една Огромна, светла планина от чувства, която закрива хоризонта от очаквания, които си имал за себе си, за живота и за другите."BLINDED BY SCIENCE"... май че е точно това. Път, които се губи в далечината и който само си мислиш, че води на никъде... Някъде там, твоето светло кълбо ще срещне друго светло кълбо; твоята сянка ще стане част от светлосянката на нечий друг вътрешен свят; твоите черно, жълто и преобладаваща розово ще станат част от липсващата половина на нечия друга дъга... някога... И въпросите стават излишни. Просто, защото го вярваш... Животът и любовта въобще не са толкова сложни. Всичко е игра на думи. Безкрайна кръстословица, в която често пъти бъркаш, задраскваш грешните букви или пък оставяш празни квадратчета, защото не знаеш отговора! Сякаш..."време за губене"... А имаш ли такова???



 

E Vito super qkoto e...koi da znae 4e pi6e6.. :) Az pravq su6toto v svobodnoto si vreme..ii ot opit znam 4e osvobojdava super mnogo! Davai samo taka.. :)