За някои хора да имаш доверие на някого, означава да можеш да споделиш някаква тайна, която ти тежи. Не можеш сам да носиш бремето й, защото те мъчи, и споделяйки я с друг, просто разтоварваш себе си.
За други доверието към някого означава просто да си клюкарстваш с човек, фен на клюките като теб. Тогава на дневен ред са уговорките: „Ще кажа само на теб….Ама на никого няма да казваш…Само ти знаеш и т.н.” После се оказва, че тайната никак не е тайна, че е споделена и с други любители на клюките, тоест на много довереници. Можем да поспорим дали тук става дума за доверие или за нещо друго, но просто не си струва.
Доверието според мен е нещо много важно и то не се изразява само с това да споделиш нещо и да се надяваш, че другият ще го запази в тайна. Много по-важно е да знаеш, че имаш до себе си човек, който няма да те предаде в никаква ситуация. Може даже да не потърсиш от него конкретна помощ в определени трудни моменти, достатъчно е да го има. Един поглед към човека, на когото имаш доверие, може да е решаващ за теб в дадена ситуация. Една одобрителна усмивка и си сигурен в избора си на решение. Едно сключване на веждите, може да те подсети, че тръгваш по грешен път и трябва да обмислиш повече думи, дела, решения.
Винаги ми е правило впечатление, че хората, който много говорят и те уверяват, че можеш да разчиташ на тях, на практика не заслужават да им вярваш. Бърборейки, размахвайки своята дискретност или готовност да те разберат, да ти помогнат или да ти докажат, че можеш да им се довериш, те като че ли се опитват да убедят себе си, че заслужават да ги удостоиш с доверието си.
Истинското приятелство е едно от най-хубавите неща,които могат да ни се случат.
Понякога то ни сполетява неочаквано,а друг път е процес на търсене на допирни точки в наш познат.
След дълго лутане из едностайното общежитие в ‘постоянно будния град’ реших да изляза...и с вече познатите за мен хора да се опозная повече..Както и в живота така и тук в града,всичко се въртеше,около часовника... минаваха и от минаваха хората през тази постройка както стрелките през циферблата...Измежду всички запознанства и привидно усмихнати хора,видях едно момиче...за което първото ми впечатление беше..че е съвсем обикновено момиче...НЕ,не беше.. тя беше момиче с принципи и си ги отстояваше..беше твърде доверчива ..това ли беше най-голямата и грешка ? Грешка ли беше,че се опитваше да бъде добра с всички и се доверяваше на всичко ? Искаше ли да се промени ..? В нея видях един стойностен човек измежду всички минаващи хора през въпросната постройка ,единствена също както и в стенния часовник,единственото и стойностно число 12 ... само едно е двуцифреното число в часовника,така и тя беше единственото стойностно момиче,в моментното ми обкръжение .
