Живот...сигурни ли сме,че можем да дадем истинска дефиниция на думата „живот” ? Ще можем ли да определим свой индивидуален начин на живот ? Начин,който ще ни бъде удобен,както любимата ни дреха,както любимите ни обувки,ще ни бъде ли така вкусен,както любимото ни ястие?Едва ли ..
Исках нов живот,с нови хора ! Получих ги . Срещите с новите хора,на новите места,идваха една след друга,но никога не се приличаха ..както хората,всеки е уникален само по себе си.Дойдох в друг град,градът,който никога не спи,срещнах тези нови хора...но във всичките имаше нещо еднакво...нещо,което ги правеше еднакви .. нещо,което ми пречеше да се открия напълно пред тях .. съща като дизайнерите,първо опознават,после показват.. бях ли от онези дизайнери ? Щях ли да успея да бъда като тях .. щях ли да успея колкото тях ...щях ли да открия онези неща в хората,както те в дрехите...онези неща,които те грабват веднага още при първия поглед....първия допир?
Опитвали сте много ? Какво ли не ? За кого ли не ? Не ви ли се е искало да крещите? Да отидете някъде и да крещите силнооооооо,силноооо ? Дали защото непрестанно се лутам около един- единствен „основен проблем"... дали защото не преставам да мисля за едно-единствено нещо - не знам.
Възможно ли е щастието да бъде изключително сложна ключалка, към която всеки трябва да се нагоди, да влезе в някакъв строго определен калъп, да изкриви мисълта си по строго определен начин, да осакати определен брой чувства и едва тогава да отключи вратата...???
Искам да крещя! Искам да изтрия миналото и спомените си! Но не мога !
И... крещя нямо... от страх да не събудя другите...
Открих, че е болен всеки човек с дребнаво мислене, който изпитва нужда да доминира или да се подчинява!
В състояние ли е, обаче, сам да оперира себе си и да се излекува???
Ти искаш да живееш?!?
Да живееш такъв, какъвто си! Да бъдеш вътрешно освободен - ето какво искаш... а отдавна вече не си това, което си бил. Разбираш, нали?
Все едно! Ако вътрешно си по-грозен, отколкото си представяш, нищо не можеш да сториш! Ако си по-красив - още по-добре! Къде е истината???
Срещаш човек и... се влюбваш в него! Влюбваш се поради една много проста причина... не очакваш нищо! Когато човек е влюбен, престава да бъде спокоен! И много хора се плашат, защото с появата си любовта разрушава всичко старо! А никой не иска в неговия свят да настъпи хаос.
Да избягаш от любовта или да и се отдадеш изцяло - кое е по-разрушително????
Вече сякаш не те интересува дали някога е било правилно или не, но мразиш това, което правиш! Кара те да губиш връзка с действителността, погубва душата ти, учи те,че болката е награда, че парите купуват всичко и най-вече - оправдават всичко! Не можеш повече да се преструваш, че това е нормално. Животът е твърде кратък или прекалено дълъг, за да си позволиш да го изживееш по този колеблив начин. Тогава? Къде е изходът? И изборът? Не намираш решението сам! С цялото си същество искаш животът да те опровергае... но всичко е оставено на потока от време, който непрекъснато те залива със сивотата на ежедневието си и тук-там ти отпуска мигове на краткотрайни изблици от безумно, неконтролируемо щастие. И не знаеш дали точно тези моменти са най-важните за теб... защото всъщност са най-болезнени за истински важните хора около теб. Чудиш се дали дългото търсене най-накрая се награждава с откриване. Започваш да си мислиш, че болестта, от която страдаш, не е забрава, не е болезнено, сизифово изкачване по стълбицата към душите не другите, а просто любов!
Една Огромна, светла планина от чувства, която закрива хоризонта от очаквания, които си имал за себе си, за живота и за другите."BLINDED BY SCIENCE"... май че е точно това. Път, които се губи в далечината и който само си мислиш, че води на никъде... Някъде там, твоето светло кълбо ще срещне друго светло кълбо; твоята сянка ще стане част от светлосянката на нечий друг вътрешен свят; твоите черно, жълто и преобладаваща розово ще станат част от липсващата половина на нечия друга дъга... някога... И въпросите стават излишни. Просто, защото го вярваш... Животът и любовта въобще не са толкова сложни. Всичко е игра на думи. Безкрайна кръстословица, в която често пъти бъркаш, задраскваш грешните букви или пък оставяш празни квадратчета, защото не знаеш отговора! Сякаш..."време за губене"... А имаш ли такова???
Толкова много пътища. Толкова много отклонения. Толкова много възможности за избор. Толкова много грешки. Грешки ? Защо допускаме грешки? Защо винаги правим необмислени неща ? Кога ще започнем да разсъждаваме,преди да направим или кажем нещо ? Кога ще започнем да бъдем реалисти ?
