Омразата към многоточието често продължава в още по-безкрайни и „способни” изречения. Губи се в неспособността на мразещия да изрази омразата си.

Обичам многоточието…То е способност да се премълчи и същевременно да се загатне започнатото.

В „антракта”, наречен многоточие, няма място за омраза, а е заложена любов.

Любим момент – за размисъл, анализ, миг мълчаливо съзерцание. Чувства, мисли, действия…Много точни, богати, предвидими или неочаквани.

Мразещите многоточието обичат удивителни. И редовно злоупотребяват.

Изхабено, повтарящо се, удивителното губи значимост и се превръща в неспособност.

Обичащите многоточието обичат удивителното. Колко повече струва то!

...

след няколко мига многоточие.

Колко по-удивителни сме в обичта, а не в омразата.

„Удивителната” омраза изисква подчинение, тихото „многоточие” – съгласие.

Мразещият изисква жертвоготовност – безусловно, обичащият раздава жертвоготовност безгранично.

Защото понякога невъзможността да изразим видимото, чаканото, е способност да изразим невидимото и неочакваното.

 Дори фалшивите удивителни мълчат, когато едно искрено многоточие заговори.

Затова, нека пред всички ненавиждащи, сложим запетая. Тя е симпатична, апатична към омразата и няма нищо против да поведе всяка ненавист към мъдрата любов на многоточието.

Удивително, удивително е многоточието…