Какъв е смисълът на човешкия живот?Защо Господ ни е създал,дарил ни е
със сърце и чувства?Каква е нашата мисия?Защо цял живот се борим,за
какво живеем?Защо страдаме и плачем?Защо често попадаме в един
непрекъснат кръговрат ,от който не можем да излезем и който ни дърпа
надолу?От къде идваме ,кои сме и защо се раждаме?Отговорът на този
въпрос е лесен.Господ ни е дарил с живот,за да бъдем щастливи.Това е
едничката ни цел.От самото си раждане се стремим към нея.Понякога
успяваме и сме истински щастливи,друг път обаче не успяваме и целият ни
свят рухва…Но животът е низ от положителни и отрицателни емоции.Той не
би могъл да бъде лесен..Както и щастието не може да се намери
лесно…Защото най-хубавите неща се постигат с цената на много болка.Но
понякога се налага да рискуваш.Има случаи,когато трябва да забравиш
поне за миг разума.Защото животът е кратък.Той не може да продължи
вечно.Той е само миг…А нашата цел е да направим този миг вълнуващ,само
така ще осмислим дните си.Но това не може да стане когато спазваме
някакви норми и правила.Животът е игра,понякога трябва да рискуваш,за
да спечелиш.Животът е само миг,който ние трябва да изживеем
щастливо.Няма значение как,няма значение с кого,единственото необходимо
нещо е желанието.За да постигнем целите си,трябва да вярваме в себе
си,в мечтите си…
Ние всички съществуваме…Малко от нас наистина живеят.Малко от нас
се радват на живота и на щастието ,което притежават…Те
съществуват.Дишат от въздуха,но не усещат неговия магически вкус…А той
е толкова важен!За да бъдем истински щастливи,трябва поне веднъж да
усетим сладостта на живота,сладостта на радостта,сладостта на
въздуха.Да ,той има вкус!Цял живот ние не го усещаме,но вкусим ли от
щастието,разбираме че всички препятствия си струват и че има смисъл да
живеем-не моментите,които дишаме,а тези,които ни карат да притаим дъх.
Колко хора по света са щастливи?Колко от тях познават истински чувства
като любов,признателност,нежност?А колко от тях са се превърнали в
машини,за да осигурят прехраната си?Работейки забравят за краткостта на
живота.Цял живот правят това,което се очаква от тях,а в един
момент,когато вече са изминали своя земен път ,осъзнават,че са
прекарали целия си живот в борба за оцеляване.А къде остана борбата за
щастието?Захвърлихме ли я при другите “боклуци”-разбитото сърце и
счупените мечти?Може би…Тези хора осъзнават грешката си.И правят всичко
възможно да я поправят,но не винаги успяват…Защото щастието чука на
вратата,но не му ли отвориш веднага, си отива.И колкото и да дишаш ,с
надежда да продължиш живота си щастливо,не успяваш…Не ти е останал
въздух.Защото цял живот си прекарал дишайки,цял живот си
съществувал.Никога не си осъзнал колко кратък е той и колко
ценен.Никога не си се развълнувал,не си изживял пълноценно всяка
минута,която ти е предоставена,всяка секунда…никога не си бил
щастлив,нищо никога не те е карало да притаиш дъха си…Ти също си
човек.Също си роден ,за да бъдеш щастлив.Не пропилявай живота си във
вечни колебания какво ще последва.Залогът няма значение,всичко е
преходно.Животът ни е даден,за да го изживеем щастливо.Както ние си
харесаме.Това,което трябва да направим е единствено да се наслаждаваме
на всеки миг,може да ни е последен…Едно момиче разбрало,че му остават
само шест месеца живот.Тогава то осъзнало колко ценно е всяко едно
макар и малко нещо за щастието на хората.Как ние ,загледани в
проблемите ,често пъти оставяме щастието да избяга.Момичето написва
стихотворение ,част от което е:
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Тичаш ли като подгонена сърна цял ден?
Дали вечер си лягаш,прегърнал в мислите си стотици грижи?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката ...
Преди да спре песента.
Животът е кратък…Точно заради това трябва да му се насладим,когато
имаме възможност.Каза ли на човека до теб ,че го обичаш?Каза ли му и
днес,че той е всичко за теб?Не?Направи го!Направи всичко,за което
някога си мечтал,та било то и безумно.Но го направи
днес!!Живей!Усмихвай се докато още си жив.Радвай се на живота
днес,защото не се знае утре какво ще последва..Нищо не е вечно.Не
оставяй щастието си за утре.Не го карай да чака,защото може да не го
срещнеш никога повече.Направи всеки свой следващ ден празник.Защото
животът е само един.Той би могъл да бъде щастлив.Затова следвай мечтите си.
Защото животът не се измерва в моментите,които дишаме,а в
моментите,които ни карат да притаим дъх...
